Защо в Китай се раждат толкова малко бебета

През 2015 г. в Китай са родени близо 16,5 млн. бебета. Десетилетие по-късно този брой е намалял повече от два пъти до малко под 8 млн. бебета.

Това е ярък пример за демографска криза, която е напът да има дългосрочни икономически и социални последици за втората по големина икономика в света, отбелязва в свой анализ "Файнейшъл таймс".

Макар Китай да не е единствената страна, която се сблъсква със застаряващо население, особено в Източна Азия, темпът на застаряване е ускорен от наследството на политиката за "едно дете", слабата икономика и нарастващата пропаст между перспективите и нагласите на младите мъже и жени.

"Шокиращо ниският брой" на новородените означава, че "общото население ще се свие много по-бързо и ще бъде доминирано от възрастните хора дори повече, отколкото в последните песимистични прогнози", казва Ернан Цуй, експерт по китайска демография в консултантската компания Gavekal Research.

Според нея прогнозата на ООН, че населението на Китай ще намалее от 1,4 млрд. души през 2024 г. до 1,3 млрд. през 2050 г., а до 2100 г. ще спадне до 633 млн., вероятно ще трябва да бъде "сериозно ревизирана", за да отрази по-бързото "влошаване на плодовитостта".

"С този нов рекордно нисък брой раждания Китай се превърна в обществото с най-ниска раждаемост сред най-населените страни", казва Уан Фън, експерт по демографията на Китай в Университета на Калифорния в Ървайн.

Коефициентът на плодовитост в Китай - показател за това колко деца има една жена в репродуктивната си възраст - е едва 0,98 - далеч под необходимите 2,1 за поддържане на стабилно население.

В основата на срива в раждаемостта стои фактът, че все по-малко хора сключват брак.

Предишните политики за контрол на раждаемостта в Китай доведоха до по-малка кохорта от млади хора, достигащи възраст за брак. "Политиката за едно дете", въведена през 1980 г., ограничаваше повечето семейства до едно дете до 2016 г., а ограниченията върху размера на семейството бяха окончателно премахнати едва през 2021 г.

Все повече хора също така решават да не сключват брак или да го отлагат. Около 30% от 30-годишните са били неженени през 2023 г., в сравнение с 14,5% през 2013 г., сочат официални данни.

"Скорошният спад в раждаемостта не се дължи на това, че двойките в крайна сметка имат по-малко деца, а на това, че по-малко хора изобщо стават двойки или че го правят по-късно в живота, когато е по-трудно да имаш деца", казва Цуй.

Икономиката е "фундаменталната сила", която кара младите хора да "отлагат или изобщо да се отказват от брака", казва Уан. Докато износните индустрии на Китай впечатляват света с евтини и напреднали технологии в областта на изкуствения интелект и електромобилите, вътрешната икономика остава слаба, а завършилите студенти се сблъскват с най-трудния пазар на труда в съвременната история.

"Китай все още не се е възстановил напълно от опустошителните кампании за нулев Covid, по време на които много малки бизнеси в неформалния сектор - секторът, който наема по-голямата част от младата работна сила в страната - бяха принудени да затворят", казва Уан.

Официалното ниво на младежката безработица в градовете за възрастовата група 16-24 години варираше между 14,5% и 18,9% през миналата година, в зависимост от сезонното търсене на временни работници, като експертите смятат, че реалните стойности са значително по-високи.

Несигурността, породена от слабия пазар на труда, се засилва и от "градската жилищна криза, която изтри значителна част от трудно спечеленото богатство на домакинствата" и "подхрани нарастващия песимизъм сред младите хора в Китай", добавя Уан.

Ма, 35-годишна видео продуцентка от провинция Гуандун, която отказва да посочи малкото си име, е категорична в песимизма си за икономиката.

"Приятелите ми не искат да харчат малкото пари, които имат, за друг човек. Ако изобщо имат много любов за даване, много по-вероятно е да я споделят с домашен любимец", казва тя.

Китай, подобно на други източноазиатски страни, има силно изразени полови норми относно ролята на жените в домакинството. Според официално проучване жените прекарват средно с 87% повече време в неплатен труд, като почистване и грижи за други хора, отколкото мъжете. Това се равнява на средно 209 минути на ден.

"Съществува много силно социално допускане, че именно жените в крайна сметка поемат по-голямата част от грижите, и че раждането на деца ще се отрази на работата и кариерния път на жената", казва Ма.

В същото време средностатистическата китайка често е значително по-образована от своя връстник мъж.

От 2009 г. насам жените превъзхождат мъжете по брой в бакалавърските и магистърските програми в китайските университети. Това създава градско-селски полов дисбаланс, при който жените мигрират към градовете в търсене на работа, докато мъжете остават в родните си села.

В резултат на това раждаемостта е най-ниска в доминираните от мъже селскостопански и индустриални провинции като Ляонин и Хейлундзян.

Междувременно Шанхай има четвъртата най-ниска раждаемост - броят на живородените деца на 1000 души - сред китайските провинции, което отразява по-високата концентрация на високообразовани жени, създаваща дисбаланс между половете в срещите и партньорствата.

Мъжете са повече от жените в национален мащаб отчасти заради широко разпространената практика на селективни аборти по пол по време на ерата на политиката за едно дете.

В същото време младите мъже често се оплакват, че жените са прекалено материалистични при търсенето на партньор - убеждение, подсилвано от образите в социалните мрежи на "идеални" връзки, в които приятелят обсипва партньорката си със скъпи подаръци.

"Писна ми да ходя на срещи с жени, които очакват партньорът им да им купува дизайнерски чанти, да плаща за скъпи вечери и сам да поема цялата отговорност", казва около 30-годишен служител в технологичния сектор с фамилия Джан в Пекин. Подобни оплаквания широко се разпространяват в социалните мрежи и популярните телевизионни предавания, често придружени с предупреждения към мъжете да не се женят за "златотърсачки".

Нарастващият брой разводи също служи като предупреждение за мнозина, особено за младите жени. През 2013 г. около 2,6% от 40-годишните са били разведени. Десетилетие по-късно този дял достига 5%.

Макар повишаващите се нива на развод да са свързани с по-голяма независимост на жените, тъй като те разполагат с финансова сигурност да потърсят раздяла, разведените жени все още са стигматизирани, а самотните майки често срещат трудности при намирането на партньор.

Пекин въведе редица мерки за насърчаване на младите хора да сключват брак и да имат деца - от субсидии за новородени до удължени отпуски за меден месец за държавни служители и облекчени правила за регистрация на бракове.

Досега тези политики имат ограничен ефект, като Цуй отбелязва, че е по-трудно да се изработят политики, които да насърчат младите хора да се женят, отколкото такива, които да подпомогнат вече женените двойки да имат повече деца.

Сривът в раждаемостта допълнително утежнява икономическите предизвикателства пред Китай, който и без това се бори с дефлация, слаб пазар на недвижими имоти и слабо потребление. Някои виждат паралели с Япония и предупреждават за дългосрочните последици за икономиката.

"В Япония очакването за застаряващо население натежа върху дългосрочните очаквания за растеж сред бизнеса и домакинствата", казва Хуей Шан, главен икономист за Китай в Goldman Sachs. "Това създаде негативен обратен кръг, при който компаниите и домакинствата ограничиха инвестициите и разходите си в очакване на по-нисък растеж. Дълговото бреме от имотния балон допълнително засили този ефект."

Някои вече се приспособяват към новата реалност.

Ма разказва, че съседите ѝ преди често я притискали с въпроси за брак и семейство, но "сега вече не питат". Спрели са, след като млада майка в жилищния блок развила следродилна депресия. "Сега навсякъде има такива истории", казва тя.

За други пътят напред изглежда по-труден. Джао Уъндзин, докторантка в Пекин в края на двайсетте си години, казва, че не е "лесно да се намери надежден мъж".

"Социалните промени се случват твърде бързо и е много трудно да се намери подходящ партньор, който споделя същите ценности. Без това е още по-трудно да се премине към следващата стъпка", казва тя.